За уличното осветление на предосвобожденска София няма исторически документирана информация. Известно е само, че тогава целият град се е осветявал от 200 газени фенери, които светели но практически не осветявали околното простронство.
На първото заседание на 13.02.1878 год. на Първия общински съвет на София се създава специална служба отговаряща за градското улично осветление. Решено било уличното осветление да се изпълни с «петролни лампи» във фенери окачени на дървени сътлбове. Първоначално били закупени 200 лампи, впоследствие още 300 лампи, 300 фенери и 300 стълба.
В първия бюджет на София, приет на 11.01.1879 год. са предвидени 52825 франка за осветлението на града, т.е. 1/3 от целия бюджет на общината. На 15 януари същата година се събира градския съвет, за да се разгледа предписанието на полицмейстера относно „улучшене-то освещение-то градско и увеличаване-то числото на фенерите му".
След една година на 03.04.1879 год. София е провъзгласена за столица на България. През XIX -ти век в уличното осветление в Европа и САЩ приложение намират електрическите дъгови лампи. Това провокира определен интерес към електрическото осветление, както в градската управа, така и в други държавни и обществени институции. Приема се, че първата електрическа дъгова лампа е светнала в градината пред двореца на 01.07.1879 год. по случай възкачването на престола на Княз Александър Батенберг. В счетоводните архиви на Софийската община е записано, че „през месец януари 1882 год. са горели четиринадесет светила всякой ден заосветяване на палата". Преимуществата на електрическото осветление стават все по-популярни всред обществеността. През 1886-1887 год. в Управата на общината се дебатира какво да бъде бъдещото улично осветление на новата столица - със светилен газ или електрическо. Градската управа прави запитване до редица европейски фирми за възможността за използване на електрическо осветление на софийските улици. В бюджета на общината за 1887 год. е предвидена „Премия за изучаване на въпроса по осветление на столицата с електрически или въздушен газ, както съвета ще намери за по-добре след изучаването".
Тук могат да се споменат някои куриозни от днешна гледна точка предложения , които се дискутирали в Управата на общината за начина на осветяване на София :
- само с една мощна лампа окачена на балон над София; да се осветява целия град;
- една мощна лампа да се инсталира на върх "Камен дел" на Витоша и светлинният й поток да се насочи към града. На това предложение възразили, че напречните улици на светлинните лъчи ще бъдат засенчени и тъмни.
Вследствие на сръбско-българската война през 1885 год. модерниза цията на уличното осветление се забавила.
През 1890 год. Софийски общински градски съвет приема програма за благоустрояване и застрояване на София, в която се предвижда електри фикация и осветление на града.
Благодарение на изключителната инициативност, активност и ентусиазъм на Димитър Петков като кмет на София в периода 1883 - 1893 год. София бързо се преобразява като европейски град и естествено идеята за електрическо улично осветление намира все по-широк прием всред столичната общественост.
Особено интересна и непривична за днешните разбирания и съществуваща практика е подготовката и провеждане на търга за модернизацията на уличното осветление в София през 1890-1891 год. В 1890 год. кметът Д. Петков съставя комисия да проучи възможностите за електрическо осветление. Съставът на комисията е подчертано технически компетентен: двама български инженери - Иван Несторов и Лукан Хашнов и един архитект - Алекси Начев, руски професор - Порфирий Бахметьев и двама австрийски инженери - Б. Цирингер и А. Комт. Няма чиновници, няма бизнесмени, няма политици. Комисията съставя Програма (тръжна документация) за провеждане на търг през 1891 год., в който участват 6 западно - европейски фирми: „Къмпани Контитнентал Едисон", „Халске и сие Сименс", „Б. Егер и Сие", „Щукерт Сие", Крамптон Сие", „Ганц и Сие".
Кметът на София Д. Петков е председател на комисията, която преглежда предложенията на фирмите. Като консултанти във комисията са включени професор от Виена - проф. Шленк и двама български инженери -Ив. Несторов и Момчилов, арх. Т. Марков и инж. Патрю. Такъв прецедент съвременната българска практика не познава! Комисията установява несъответствия между предложените оферти и поставените изисквания в тръжната документация и веднага се включват допълнителни подробни технически условия. Акцентират се специално техническите изисквания, на които трябва да отговаря уличното осветление и които по много причини се неглижират в съставените през последните 20 години тръжни условия!
Вторият кръг на търга се провежда през същата година и в него участват същите фирми. Съставена е сравнителна таблица на техническите и икономическите показатели на шестте предложения и комисията разглежда офертите от 21 до 27 август 1891 год. При пълна „прозрачност" и перманентен контрол се съставя подробна сравнителна таблица и на първо място се класира фирмата „Ганц и Сие". В същия месец Министерството на вътрешните работи одобрява предложението на Общинския съвет, подписано от министър Ст. Стамболов. „Съобщавам Ви г-н Кмете, че одобрявам търга за отдаване на предприемач осветлението на Столицата с електричество, върху „Ганц и Сие" за една сума от 2423249 лв.".
Общината обаче има големи затруднения за изплащане на тази сума на фирмата и иска 600000 лв. заем от държавата. Министерството на вътрешните работи се съгласява да отпусне искания заем, но при условие общината да осъществи със свои средства монтажа, поддържането и обслужването на електрическото осветление в следните сгради: Двореца, Народното събрание, Държавната печатница и всички държавни учреждения в София. Тъй като Общинският съвет е в много затруднено финансово положение, приема тези тежки изисквания.
Заслужава също да се отбележи факта, че още през 1890 год. градската управа препоръчва да се изгражда кабелна електрическа мрежа.*
Като интересен факт следва да се отбележат споровете между фирмата „Ганц и Сие" и Столичната община за изплащане на извършените работи. Временно се постига компромис със следното решение „инсталацията за осветление да остане след завършването й като собственост на фабрика до деня, в който общинското управление й изплати цялата стойност на предприятието".
Управлението на общината решава на 23.05.1897 год. да денонсира договора с фирмата: „да се прекратят съвършено работите по постройката на електрическото осветление в София, възложено на компанията „Ганц и Сие", и да се уничтожи предприятието".
Споровете за ликвидирането на предприятието продължават обаче и в началото на ХХ век.
Градската управа и правителството сериозно са заангажирани с осъществяването на модерно улично осветление в София. През 1896 год. се възлага на авторитетния тогава немски специалист проф. д-р Клингенберг да направи нови проучвания. Въз основа на обстойни и сериозни технико-икономически изследвания той предлага „мнение" със седем вариантни решения.
Междувременно френският инженер С. Ребюфел предлага за уличното осветление да се изгради нова електроцентрала на р. Искър при Панчарево.
Като има предвид препоръките на инж. Клингенберг и инж. Ребюфел Софийската община изготвя тръжна документация за отдаване на концесия електрическото осветление и трамваите на София. Провеждат се три търга
(от 10.09.1897 год. до 15.06.1898 год.) в които участват австрийска, швейцарска и френска фирми. Търгът се печели от френската фирма, чийто представител инж. Шарл Бертолюс предлага най-изгодни условия - 0, 18 лв./kWh електрическа енергия за улично осветление. Ако лампите светят цяла нощ, цената се намалява на 0, 15 лв./к"П1, за частно битово осветление 0, 70 лв. /kWh и 0, 20 лв./kWh за двигателна сила.
За да се получи реална представа тези цени инж. М. Спиров прави следното сравнение: цената на 1 kg хляб по това време е било 0,20 лв., а една средна работническа надница - 2 лв.
В края на 1898 год. концесионерът Ш. Бертолюс прехвърля концесията на две други дружества:
- за осветлението на френската компания „Societe des Grands Travaux Marseille"
- за трамваите на белгийското дружество "Societe Anonyme des Tramways Electrics de Sofia".
За електроснабдяване на уличното осветление ще се изгради водно -електрическа централа „Панчарево", а за трамваите - топлоелектрическа централа на мястото на сегашното трамвайно депо на бул. Мария Луиза.
Електрическата централа в Панчарево е въведена в експлоатация на 01.11.1900 год. и в София е организирано народно празненство по случай включването на градското електрическо осветление.
След една година на 03.04.1879 год. София е провъзгласена за столица на България. През XIX -ти век в уличното осветление в Европа и САЩ приложение намират електрическите дъгови лампи. Това провокира определен интерес към електрическото осветление, както в градската управа, така и в други държавни и обществени институции. Приема се, че първата електрическа дъгова лампа е светнала в градината пред двореца на 01.07.1879 год. по случай възкачването на престола на Княз Александър Батенберг. В счетоводните архиви на Софийската община е записано, че „през месец януари 1882 год. са горели четиринадесет светила всякой ден заосветяване на палата". Преимуществата на електрическото осветление стават все по-популярни всред обществеността. През 1886-1887 год. в Управата на общината се дебатира какво да бъде бъдещото улично осветление на новата столица - със светилен газ или електрическо. Градската управа прави запитване до редица европейски фирми за възможността за използване на електрическо осветление на софийските улици. В бюджета на общината за 1887 год. е предвидена „Премия за изучаване на въпроса по осветление на столицата с електрически или въздушен газ, както съвета ще намери за по-добре след изучаването".
Тук могат да се споменат някои куриозни от днешна гледна точка предложения , които се дискутирали в Управата на общината за начина на осветяване на София :
- само с една мощна лампа окачена на балон над София; да се осветява целия град;
- една мощна лампа да се инсталира на върх "Камен дел" на Витоша и светлинният й поток да се насочи към града. На това предложение възразили, че напречните улици на светлинните лъчи ще бъдат засенчени и тъмни.
Вследствие на сръбско-българската война през 1885 год. модерниза цията на уличното осветление се забавила.
През 1890 год. Софийски общински градски съвет приема програма за благоустрояване и застрояване на София, в която се предвижда електри фикация и осветление на града.
Благодарение на изключителната инициативност, активност и ентусиазъм на Димитър Петков като кмет на София в периода 1883 - 1893 год. София бързо се преобразява като европейски град и естествено идеята за електрическо улично осветление намира все по-широк прием всред столичната общественост.
Особено интересна и непривична за днешните разбирания и съществуваща практика е подготовката и провеждане на търга за модернизацията на уличното осветление в София през 1890-1891 год. В 1890 год. кметът Д. Петков съставя комисия да проучи възможностите за електрическо осветление. Съставът на комисията е подчертано технически компетентен: двама български инженери - Иван Несторов и Лукан Хашнов и един архитект - Алекси Начев, руски професор - Порфирий Бахметьев и двама австрийски инженери - Б. Цирингер и А. Комт. Няма чиновници, няма бизнесмени, няма политици. Комисията съставя Програма (тръжна документация) за провеждане на търг през 1891 год., в който участват 6 западно - европейски фирми: „Къмпани Контитнентал Едисон", „Халске и сие Сименс", „Б. Егер и Сие", „Щукерт Сие", Крамптон Сие", „Ганц и Сие".
Кметът на София Д. Петков е председател на комисията, която преглежда предложенията на фирмите. Като консултанти във комисията са включени професор от Виена - проф. Шленк и двама български инженери -Ив. Несторов и Момчилов, арх. Т. Марков и инж. Патрю. Такъв прецедент съвременната българска практика не познава! Комисията установява несъответствия между предложените оферти и поставените изисквания в тръжната документация и веднага се включват допълнителни подробни технически условия. Акцентират се специално техническите изисквания, на които трябва да отговаря уличното осветление и които по много причини се неглижират в съставените през последните 20 години тръжни условия!
Вторият кръг на търга се провежда през същата година и в него участват същите фирми. Съставена е сравнителна таблица на техническите и икономическите показатели на шестте предложения и комисията разглежда офертите от 21 до 27 август 1891 год. При пълна „прозрачност" и перманентен контрол се съставя подробна сравнителна таблица и на първо място се класира фирмата „Ганц и Сие". В същия месец Министерството на вътрешните работи одобрява предложението на Общинския съвет, подписано от министър Ст. Стамболов. „Съобщавам Ви г-н Кмете, че одобрявам търга за отдаване на предприемач осветлението на Столицата с електричество, върху „Ганц и Сие" за една сума от 2423249 лв.".
Общината обаче има големи затруднения за изплащане на тази сума на фирмата и иска 600000 лв. заем от държавата. Министерството на вътрешните работи се съгласява да отпусне искания заем, но при условие общината да осъществи със свои средства монтажа, поддържането и обслужването на електрическото осветление в следните сгради: Двореца, Народното събрание, Държавната печатница и всички държавни учреждения в София. Тъй като Общинският съвет е в много затруднено финансово положение, приема тези тежки изисквания.
Заслужава също да се отбележи факта, че още през 1890 год. градската управа препоръчва да се изгражда кабелна електрическа мрежа.*
Като интересен факт следва да се отбележат споровете между фирмата „Ганц и Сие" и Столичната община за изплащане на извършените работи. Временно се постига компромис със следното решение „инсталацията за осветление да остане след завършването й като собственост на фабрика до деня, в който общинското управление й изплати цялата стойност на предприятието".
Управлението на общината решава на 23.05.1897 год. да денонсира договора с фирмата: „да се прекратят съвършено работите по постройката на електрическото осветление в София, възложено на компанията „Ганц и Сие", и да се уничтожи предприятието".
Споровете за ликвидирането на предприятието продължават обаче и в началото на ХХ век.
Градската управа и правителството сериозно са заангажирани с осъществяването на модерно улично осветление в София. През 1896 год. се възлага на авторитетния тогава немски специалист проф. д-р Клингенберг да направи нови проучвания. Въз основа на обстойни и сериозни технико-икономически изследвания той предлага „мнение" със седем вариантни решения.
Междувременно френският инженер С. Ребюфел предлага за уличното осветление да се изгради нова електроцентрала на р. Искър при Панчарево.
Като има предвид препоръките на инж. Клингенберг и инж. Ребюфел Софийската община изготвя тръжна документация за отдаване на концесия електрическото осветление и трамваите на София. Провеждат се три търга
(от 10.09.1897 год. до 15.06.1898 год.) в които участват австрийска, швейцарска и френска фирми. Търгът се печели от френската фирма, чийто представител инж. Шарл Бертолюс предлага най-изгодни условия - 0, 18 лв./kWh електрическа енергия за улично осветление. Ако лампите светят цяла нощ, цената се намалява на 0, 15 лв./к"П1, за частно битово осветление 0, 70 лв. /kWh и 0, 20 лв./kWh за двигателна сила.
За да се получи реална представа тези цени инж. М. Спиров прави следното сравнение: цената на 1 kg хляб по това време е било 0,20 лв., а една средна работническа надница - 2 лв.
В края на 1898 год. концесионерът Ш. Бертолюс прехвърля концесията на две други дружества:
- за осветлението на френската компания „Societe des Grands Travaux Marseille"
- за трамваите на белгийското дружество "Societe Anonyme des Tramways Electrics de Sofia".
За електроснабдяване на уличното осветление ще се изгради водно -електрическа централа „Панчарево", а за трамваите - топлоелектрическа централа на мястото на сегашното трамвайно депо на бул. Мария Луиза.
Електрическата централа в Панчарево е въведена в експлоатация на 01.11.1900 год. и в София е организирано народно празненство по случай включването на градското електрическо осветление.