България 1000 София ул. „Будапеща” № 17     E-mail: office@uosofia.com        Денонощен телефон за аварии: 0 700 11 233*

За нажежаемите лампи се използвали открити емайлирани рефлектори, наричани „аплици", а за аксиалното осветление - специални „аксиални" осветителни тела. Дъговите лампи са били монтирани в „аркови" осветителни тела, които са имали рефлектор и стъклен глобус от млечно стъкло за намаляване на заслепяващото действие на електрическата дъга.

В последствие дъговите електрически лампи в арковите осветителни тела бяха постепенно заместени с високомощни нажежаеми лампи.
Интересна е оценката, която дава контролиращият изграждането на електроцентралата, електрическата мрежа и трамваите инж. Ст. Хр. Гешов: „По този начин може да се каже, че София е единственият голям европейски град, осветен изцяло с електричество. И осветен е добре.".
Наред с гражданската управа и правителство, столичната общественост също проявява голям интерес, съпричастност и заангажираност в модернизацията на уличното осветление. Публикуват се журналистически становища и предложения.
През 1897 год. е отпечатана брошурата на ел. инж. Ю. Илков „Електрическото осветление на столицата София", която по своя характер представлява първата българска книга по осветителна техника. Той прави обосновани констатации, че с разполагаемите електроенергийни ресурси ще могат да се осветят само 50% от градските улици и площади.
Специална комисия, в която участва общинският експерт проф. А. Пала, приема на 29.10.1900 год. инсталираните 600 улични осветители съгласно договора между Общината и Концесионера. Отговорна комисия в състав помощник Кмета Х. Хинков, помощник директора на Техническия отдел при общината арх. Я. Шамарджиев и началника на електрическото бюро при Общината Д. Н. Гулуманов приема на 15.05.1901 год. новоизградената улична електрическа мрежа.
Ежегодно уличното осветление се увеличава с 60-70 броя нови осветители, като общият им брой на 31.12.1901 год. достига 1350 броя.
От днешна гледна точка прави впечатление постоянния и сериозен контрол на изграждането на градското улично осветление, упражняван от най-отговорни и високопоставени служители на градската управа.
Така например в подготовката на търговете за улично осветление, тяхното изпълнение и сключване от 1897 до 1901 год. става с активното участие и пряк контрол на столичните кметове Д. Яблански, Хр. Попов и Д. Петков. За перманентен контрол на изпълнението на контракта за изграждане на уличното осветление на София е бил назначен проф. ел. инж. А. Пала от Лозанския университет. Пряк контрол е осъществен и от служителите на общината. Така например началникът на Електрическото отделение при общината ел. инж. Т. Цанев прави подробен доклад за спекулациите на концесионера за увеличаване на неговата печалба без да инвестира средства за подобряване на електрическата мрежа. Общината публично оповестява тези факти, като отпечатва доклада.
Забележителен за съвременните взаимоотношения е фактът, че концесионерът е осъден да заплати вреди в размер 25483 лв. поради прекъсване на електроснабдяването на 17.01.1901 год. и немонтираните нови осветители съгласно приетата в контракта програма за изграждане на уличното осветление. Такива прецеденти в съвременната практика няма. При новия морал няма виновни.
Интересно е да се споменат впечатленията на Иван Вазов от уличното осветление и електрическите трамваи в София в разказа му „В електрическия трамвай" (1901 год.):
„През последната половина на миналия век человеческият ум, демон -пощурял в устремя се към невероятното и непостижимото грабна от небесата „Втори Прометей" - тайните на светкавицата и тури на наша служба неуловимия ток на тайнствения елемент - електриката; накара я да ни пренася мисълта от един край на света до другия, почти с нейната бързина; да ни препраща гласа, да ни осветлява, а най-после да носи и нас"...."Какво ахкане и негодуване у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове на софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването на въздуха с тая паяжина от медни жици! Никога столицата не е знаела, че имаме толкова любители на красотата си! А помните ли какви възхитени сборища се трупаха около първите пуснати трамваи, няколко дена натъпкани като сардели или като Ноевия ковчег - изберете което искате от тези две сравнения - с пътувачи от двата пола от всички възрасти?"

Адрес

Централен офис:
България
1000 София
ул. „Будапеща” № 17

Телефон за връзка

Денонощен телефон за аварии:
0 700 11 233*

Пишете ни на

+359 070011233 - Краен потребител (инициатор) на номер „0700“ заплаща цената на разговора в зависимост от абонаментния си план. М-Тел - условия.
+359 2 931 12 10

Този сайт използва бисквитки, ако продължите да използвате сайта ни вие се съгласявате с нашата политика за бисквитките.