Дължината на осветените улици е 103 км. Експлоатацията и контрола на уличното осветление и трамваите в София първоначално се е осъществявало от „Електрическо бюро" към техническия отдел на общината. Един от първите ръководители на бюрото са били ел. инж. Б. Кинтишев и ел. инж. Ю. Илков. От 1900 до 1903 год. началници на бюрото са били инженерите Д. Гулуманов, Ст. Ангелов, Б. Пенчев, чиято главна задача е била да контролира белгийската компания.
В 1904 год. „Електрическото бюро" се преобразува в „Електрически отдел" с ръководители електроинженерите Н. Тотев, Д. Йонков, Т. Цанев и Ц. Бояджиев. Инж. Тодор Ценов е първият автор на издадените у нас правилници за изграждане на електрически инсталации и осветителни уредби.
През 1918 год. се създава „Дирекция на трамваите и осветлението" с един директор и един началник за осветлението. Първи директор е бил инж. Ц. Бояджиев, а след това инж. Т. Милков.
Директори на концесията за осветлението и трамваите последователно са били Нахимзан, Гуро, Вилхелм, Мьоние и Калдарере. След като концесията се поема от белгийското дружество за електричество за София в продължение на 30 години негов ръководител става Анри Себийон.
След започване на Първата световна война, управлението на уличното осветление и трамваите на София се поема от Столичната община от 1916 год. до 1923 год. Окупационните войски поемат контрола на двете предприятия от 1923 год. до 1925 год., като присвояват 2/3 от приходите и предоставят само 1/3 на Общината за покриване на експлоатационните разходи. След продължителни преговори с командващия окупационните войски впоследствие секвестирането се намалява до 1/3.
Междувременно започват дълги и мъчителни преговори с концесионера -двете белгийски дружества. Софийската община иска да откупи концесията, но се оказва че тя няма възможност да изплати исканите 24 500 000 белгийски франка (протокол № 2 от 26.03.1921 год.). От 01.01.1926 год. ръководството на концесията за осветлението и трамваите на София отново се поема от обединеното Белгийско дружество за София и България. При това концесията се продължава с 22 години до края на 1960 год. и се простира върху цялата градска територия администрирана от София - днешна и бъдеща. Това дава големи възможности за сериозни икономически спекулации на Белгийското дружество. Така например Столичните общински централи нямат право да пласират произведената от тях електроенергия в границите на София. Предприятието за трамваи става общинско през 1927 год., като е било откупено за 21 866 550 белгийски франка.
Директори на концесията за осветлението и трамваите последователно са били Нахимзан, Гуро, Вилхелм, Мьоние и Калдарере. След като концесията се поема от белгийското дружество за електричество за София в продължение на 30 години негов ръководител става Анри Себийон.
След започване на Първата световна война, управлението на уличното осветление и трамваите на София се поема от Столичната община от 1916 год. до 1923 год. Окупационните войски поемат контрола на двете предприятия от 1923 год. до 1925 год., като присвояват 2/3 от приходите и предоставят само 1/3 на Общината за покриване на експлоатационните разходи. След продължителни преговори с командващия окупационните войски впоследствие секвестирането се намалява до 1/3.
Междувременно започват дълги и мъчителни преговори с концесионера -двете белгийски дружества. Софийската община иска да откупи концесията, но се оказва че тя няма възможност да изплати исканите 24 500 000 белгийски франка (протокол № 2 от 26.03.1921 год.). От 01.01.1926 год. ръководството на концесията за осветлението и трамваите на София отново се поема от обединеното Белгийско дружество за София и България. При това концесията се продължава с 22 години до края на 1960 год. и се простира върху цялата градска територия администрирана от София - днешна и бъдеща. Това дава големи възможности за сериозни икономически спекулации на Белгийското дружество. Така например Столичните общински централи нямат право да пласират произведената от тях електроенергия в границите на София. Предприятието за трамваи става общинско през 1927 год., като е било откупено за 21 866 550 белгийски франка.