Директор на Белгийското дружество след А. Себийон става белгийският инженер Р. Кастерманс. Контролът на електроснабдяването от страна на общината се осъществява от ел. инж. Д. Златарев, а след това до 1934 год. от ел. инж. Л. Кайраков с началник на осветлението ел. инж. Д. Георгиев.
В началото на Втората световна война Германия окупира Франция, Холандия и Белгия и се анулират Ньойските договори от 1919 - 1920 год. Създават се благоприятни условия за откупуване на концесията на Белгийското дружество от Софийската община срещу 4 650 000 белгийски франка. Общината става собственик на предприятията за електроснабдяване на София на 17.05.1941 год.
Развитието на Столичното улично осветление нагледно се характеризира със статистически данни за неговото състояние през 1935 год. Тогава уличното осветление е включвало 10939 осветителя. Главните улици се осветявали с 91 лампи с мощност 1000 и 2000 W. На улиците с трамваи са били монтирани по два осветителя с нажежаеми лампи 60 W, а по останалите улици - по една лампа на стълб при средно междустълбие 35 метра. В централната част на града стълбовете са били от лят чугун, а в периферните зони - стоманено бетонни или дървени. Някои от улиците са имали аксиално осветление - осветителите с лампи 750W са окачени на носещи стоманени въжета над средната ос на уличното платно. Има сведения, че по бул. Цар Освободител е била постигната осветеност 13 lx. Редица улици в крайните квартали не са имали улично осветление.